Горно Озирово (Gorno Ozirovo)
Го̀рно Озѝрово е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, област Монтана.
Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово.
''През 2020 г. е публикувано уникалното изследване за Горно Озирово, резултат на над 10-годишен краеведски и събирателски труд и своеобразна енциклопедия за селото - книгата "Горно Озирово: Земята, думите, хората" с автор роденият в селото д-р Емил Качамилски (повече информация - в препратката).''
Село Горно Озирово се намира в планински район, през селото минава и река Черна. За Балкана около селото има множество легенди. В района на селото има над петдесет пещери. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите наоколо. Районът е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние. Растителността е предимно широколистна. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина.
Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово.
''През 2020 г. е публикувано уникалното изследване за Горно Озирово, резултат на над 10-годишен краеведски и събирателски труд и своеобразна енциклопедия за селото - книгата "Горно Озирово: Земята, думите, хората" с автор роденият в селото д-р Емил Качамилски (повече информация - в препратката).''
Село Горно Озирово се намира в планински район, през селото минава и река Черна. За Балкана около селото има множество легенди. В района на селото има над петдесет пещери. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите наоколо. Районът е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние. Растителността е предимно широколистна. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина.
Карта - Горно Озирово (Gorno Ozirovo)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |